Search and Replace

#12

Не ми се спи. Бутилка червено вино. Резерва. Плътен, наситен и искрящ цвят. Почти полунощ е. Цяла вечер се опитвам да подредя мислите си. Безуспешно. Струва ми се, че съм се загубил в самия себе си. Необятна празнота. Къде е доброто? И защо го търся? Сега ли?! Време за промяна. Мерло 2006-та година. Бих искал да го споделя с теб. Нещо все не ни стига, за да го направим. Нямаме свободно време. Работа, ангажименти, проблеми. Ти си на друга вълна. Усмивката ти е искрена като на дете. Но пак си тъжна. Усещам го. Отпивам глътка вино. Питаш се за коя мисля. За теб. А коя си ти? Теб ли търся? Виното е охладено, с прекрасен леко тръпчив вкус. За финал оставя приятен аромат. Липсва ми гласът ти. Спокойствието, което излъчваш.

Танц. В нощта. Мелодиите се сменят една след друга. Ритъмът не ни позволява да спрем. Само двамата сме. Възбуда. Небето е обсипано със звезди. Както никога до сега. Морето е утихнало. Поредица от падащи звезди. Пожелаваш си да се променя. Не искаш повече да съм добър с теб, а ти го заслужаваш. Искаш да съм лош, макар да копнееш за нежност и внимание. И за секунда не се опитвам да разбера. Съгласявам се. Да си добър е лошо. Силните на деня са лоши. И се харчат. Единственото наистина добро тази вечер са последните капчици вино. Звезден дъжд. Сипят се една след друга в яростна надпревара. Но не могат да променят усещането ми за живота. Утрото наближава. Не ми се спи.

Коя си ти? Разбра, нали.

Делото за Максим Стависки

#11

Максим Стависки е български гражданин от руски произход, прославил България с успехите си във фигурното пързаляне. Най-големите успехи на Максим, и неговата партньорка Албена Денкова, са златен медал на световното първенство в Калгари през 2006-та година и повторна титла от първенството в Токио през 2007-ма. Явно в бТВ и вестник "24 часа" също много го харесват, за да го изберат за рекламно лице на кампанията за безопасно шофиране "Ако си пил - слез, искам да стигна жив!". На 10 април 2007 година Максим и Албена са наградени от президента Георги Първанов с най-високото отличие в България - орден „Стара планина“ първа степен за изключителен принос към развитието на физическото възпитание и спорта.

На 5 август миналата година Максим Стависки шофирайки пил "няколко глътки ракия" и с несъобразена скорост навлиза с джипа си в платното за насрещно движение и предизвика тежка катастрофа, при която загива 23-годишния Петър Петров. В катастрофата сериозно пострада и 19-годишната Мануела Горсова, която е в кома и продължава да лежи във Военно-медицинска академия. Предполагам, че Мануела и Петър до деня на катастрофата също са изпитвали симпатии и добри чувства към Максим Стависки.

Съдебно-медицинската експертизата, която установява съдържанието на алкохол в кръвта на Максим в момента на катастрофата, и на която се позовава прокуратурата в Бургас за предявяване на обвинение към него, сочи 1,29 промила. Стависки се признава за виновен!

Днес окръжният съд в Бургас осъди условно Максим Стависки на две години и шест месеца затвор с пет години изпитателен срок за причиняване на катастрофа, при която по невнимание е допуснал смъртта на Петър Петров от Сливен, и при инцидента се е стигнало до тежка телесна повреда на Мануела Горсова от Велико Търново. Шофьорската книжка ще му бъде отнета за четири години и ще трябва да плати четвърт милион лева обезщетения на семействата на пострадалите! Смях!

Какво щеше да се случи ако катастрофата беше причинена от "обикновен" българин? По-тежко ли щеше да бъде осъден от съда? Само условна ли щеше да бъде присъдата му? Предвиденото наказание за подобно престъпление е от 3 до 10 години лишаване от свобода.

Заради спортните успехи и извесността, още от началото процеса се разглежда като дело за Максим Стависки, а не срещу него. Престъплението няма нищо общо с това, че Максим е световен шампион и носител на орден "Стара Планина" - първа степен.

Не мога да се съглася с прокурора по делото и поисканата от него минимална присъда! Сигурен съм, че голяма част от българите не чувстват удовлетворение от обявеното наказание за Максим Стависки. Напълно подкрепям възмущението на Делян.

Силно се надявам прокуратурата да обжалва! Вярвам, че повече хора ще помислят какво може да им се случи шофирайки в нетрезво състояние!

Virtual Private Network (VPN)

#10

The Balkan Range of Elena

#9

Фото разходка в Еленския балкан около село Бадевци. Този край крие свое неповторимо очарование, уникален образ и чувство за спокойствие и хармония през всеки сезон на годината.


Съзвездието Орион.

Ледът сковал язовир Йовковци образува интересни форми над водата.

Vitosha in January - Cold, Snow and Fog

#8

Станах рано сутринта с идея днес да изкача Черни връх. В 10:30 успях да се преборя с множеството желаещи за кабинковия лифт. Около 11 часа слязох от лифта и поех към върха. Времето тук обещаваше прекрасно преживяване, въпреки че малко над Алеко нищо не се виждаше от спускащата се мъгла. Направих първа снимка на 100-тина метра от събореният хотел „Щастливеца” и продължих.
С всеки изминал метър мъглата ставаше все по-гъста, а влагата буквално мокреше лицето ми. Планината гъмжеше от хора и в двете посоки на пътя - пешеходци, скиори и сноубордисти. Група обезумели деца с велосипеди (да, с колела!) бяха на косъм да се разбият отгоре ми, заради слабата видимост. Натрупалата се влака по лицето ми започна да се превръща в скреж. Беше тихо, а температурата постоянно падаше. Отъпканата пътека намаляваше размера си с приближаването на върха. Виждах какво става около мен на не повече от 5-6 метра. Очите ми се умориха от белотата, веждите ми замръзваха, а клепачите ми се слепваха един за друг. Заобикалящите ме хора изчезнаха. Следвах маркировката, но не спирах да мисля, че вървя към нищото. Излезе студен северен вятър. На места имаше преспи над 1.5 метра, съдейки по затрупаните указателни маркировки. Това не ме отказваше. Усещах, че съм близо. В този момент съзрях пред мен метеорологичната станция на Черни връх. Около нея имаше няколко туристи, които се приготвяха да тръгнат. Скрих се на завет пред станцията, за да почина няколко минути от тежкия път. Много добре ми подейства чая и сандвичите, които носех от вкъщи.

Исках да снимам антените, монтирани отгоре на сградата, но уви. Изобщо не се виждаха, а стоях точно под тях! Успях да щракна тази обледена камбана и няколко умрели от студ скални блока.
На връщане срещнах две възрастни дами, изгубили пътя в мъглата. След около километър към нашата група се включиха двама уплашени от времето скиори. Нищо не се виждаше. Маркировъчните стълбове са разположени на 20 метра един от друг, но намирайки се до един от тях беше трудно да се съзре следващия го по пътя. Вървяхме в нишка през около метър един от друг и постоянно си говорехме, за да не се изгубим. Цялата ни група благополучно стигна до Алеко и там се разделихме.

Независимо, че не успях да снимам достатъчно, се прибрах в София щастлив от преживяното. Скоро няма да забравя този ден.

Schmap London Guide: Photo Inclusion

#7

Преглеждайки пощата си тази сутрин разбрах, че моя снимка от Аквариума в Лондон е публикувана в четвъртото издание на пътеводителя Schmap.


Това не ме учуди, защото преди около две седмици получих следното писмо:

Hi Plamen,

I am writing to let you know that one of your photos with a
Creative Commons license has been short-listed for inclusion
in the fourth edition of our Schmap London Guide, to be
published mid-January 2008.

...

Best regards,

Emma Williams,
Managing Editor, Schmap Guides

Веднага потвърдих, че ще се радвам да публикуват снимката ми. И ето, че четвъртото издание е готово:

Hi Plamen,

I am delighted to let you know that your submitted photo
has been selected for inclusion in the newly released
fourth edition of our Schmap London Guide:

London Aquarium
http://www.schmap.com/london/sights_zoos/p=858/i=858_11.jpg

...

Thanks so much for letting us include your photo - please
enjoy the guide!

Best regards,

Emma Williams,
Managing Editor, Schmap Guides

A 100 ms network connection from Bulgaria to USA

#6

Разхождайки се днес в Бизнес парк София съвсем случайно срещнах Марин - съученик и позабравен приятел от Шумен. Много приятна изненада. От последната ни среща са изминали поне 7-8 години. Заговорихме се. В момента работи по няколко проекта в американска софтуерна фирма. Обясни ми, че използват VPN от София до техническия им център в Сан Франциско (Калифорния), но не са доволни от "производителността на връзката". Подчерта, че се нуждаят от латентност не по-голяма от 100 ms дотам. Усмихнах се. И преди съм чувал подобни неаргументирани желания от клиенти.

Дали доставчиците на Интернет услуги ограничават потребителите си или физичните закони?

В идеална среда светлината се разпространява със скорост до 300 км в милисекунда. В мрежа с множество кабелни съединения и маршрутизатори по трасето, изминатата от светлината скорост намалява до 120-140 км за една милисекунда. Колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-висока е латентността.

Технологиите, които използваме днес не ни позволяват да постигнем връзка за по-малко от 100 ms на толкова голяма дистанция. Не всички доставчици на услуги се съобразяват с това при изготвяне на споразуменията си за качество на предлаганите от тях услуги (Service Level Agreement). Навярно целта на маркетинг отделите е да "реализират" продукт с по-добри показатели от конкурентите си, за да продават на повече хора и по-често, така че компанията, за която работят да прави повече пари.

Срещата с Марин ми напомни за голямата ми страст и желанието ми още в училище да се занимавам с маркетинг. Маркетингът е вложение. Маркетингът се занимава с влагането на пари в дейности, които увеличават стойността на марката, продукта или услугата. Целта е да дават на потребителите повече причини, за да ги купуват. Повече и по-често. И на възможно най-добрата за фирмата цена.

Passive Optical Network (PON)

#5

Пасивна оптична мрежа или оптика до всеки дом (Fiber to the Home - FTTH).

Пасивната оптична мрежа има point-to-multipoint архитектура, в която се използват пасивни (без захранване) оптични разпределители (сплитери) за обслужване на множество крайни точки по едно оптично влакно.

PON оборудването включва Optical Line Terminator (OLT) от страна на доставчика на услуги и Optical Network Units (ONUs) устройства за крайните потребители. Оптичните влакна, разклонени чрез сплитери между тях представляват Optical Distribution Network (ODN).

PON е споделена (shared) мрежа, защото downstream сигнала се разпространява в един поток (stream) към всички потребители, като клиентското устройство (ONUs) има задачата да "прочита" единствено адресираните към него пакети. За възпрепятстване подслушването по мрежата се използва криптиране на трафика. Независимо от факта, че всички потребители споделят едно оптично влакно, IP трафика в мрежата е тип point-to-point. Това не позволява на потребителите да обменят "локален" трафик помежду си, без той да е преминал през активното оборудване (OLT) в техническия център на доставчика.

Downstream сигналите се разпространяват чрез честота на вълната от 1490 nm, а upstream трафика се осъществява посредством 1310 nm. Upstream комуникацията между оптичния терминатор (OLT) и крайните устройства (ONUs) се извършва чрез отделни времеви канали (time slots). 1550 nm честотна лента може да се използва за пускане на допълнителни услуги като видео.

Съществуват няколко различни стандарта. APON (ATM Passive Optical Network), BPON (Broadband PON), GPON (Gigabit PON), 10GEPON (10 Gigabit Ethernet PON). Най-разпространен е GPON стандарта, който позволява достатъчно високи скорости на трансфер, подобрена сигурност в мрежата и възможност за избор на Layer 2 протокол (ATM, GEM, Ethernet).

Приетите стандарти позволяват при изграждане на PON да се планира бюджет на загубите в мрежата от порядъка на 28 dB. Това дава възможност дължината на оптичното влакно да надвишава 20 км при BPON и GPON с разклоняване за 32 потребителя. Адресната схема на Gigabit PON позволява към едно оптично влакно да бъдат включени до 128 клиентски устройства (ONUs).

The Internal Game

#4

Всички твърдят, че основна движеща сила в живота са парите и властта - надмощието над по-слаби и бедни души. Стремежът за завладяване на територии, скъпоценности и човешки съдби. Желанието за щастлив живот, за професионална реализация и добро материално състояние. Да притежаваме по-хубав дом, по-красиви деца, по-скъп автомобил, по-луксозна яхта, по-любяща съпруга и последен модел мобилен телефон с диаманти Swarovski.

Двигател на живота всъщност е начинът на мислене. Вътрешната борба. Нуждата да сме различни.

Правилно насочената енергия и силната вътрешна игра предполага възможността да се учим, да израстваме, да се развиваме, да откриваме нови хоризонти, да гледаме с широко отворени очи.

Прозрението идва отвътре. От самите нас.

The Big Conspiracy

#3

Кой управлява световния капитал? Кой предизвика войните през изминалия век? Кой властва над милиарди човешки съдби? Съществува ли бог и кой е той? Заблуждавани ли сме за божественото присъствие във вселената. Терористични атентати ли бяха събитията от 11-ти септември или добре планирани акции на американското правителство, чрез инсцениране на фалшиви атаки.

Колкото повече се образовате и изследвате, толкова повече разбирате, че сте лъгани.

Време е да се събудим и да видим реалността такава каквато е. Да разберем, че има хора, които се опитват да задържат империята си и да увеличат властта си над нас. Вършат това с манипулации, без да подбират методите си. Целта им е да контролират ресурсите в целия свят. Да манипулират всеки един от нас.

Съзнанието ми много често е заето с подобни размисли. По много въздействащ начин на тези въпроси са отговорили авторите на документалния филм American Zeitgeist.

Отделете му време. Мислете. Коментирайте. Освободете се.

Butterfly on a Wheel

#2

Говорейки за филми, в петък Крис ми каза непременно да гледам Shaterred (известен също като Buterfly on a Wheel). Веднага се разтърсих и още същата вечер се прибрах вкъщи с DVD-то.

Останах очарован от сценария, режисурата и от играта на Пиърс Броснан, Мария Бело и Джерард Бътлър. Силно го препоръчвам.

Като извод от филма може би трябва да кажа, че изневярата има своята цена. А вие преценете дали сте готови да я платите.

The Truth

#1

7:15, събота. Тъмно е. В стаята се носи тишина. Леглото ми отдавна е празно. Навън всичко е побеляло от натрупалия през нощта сняг. Много е студено. Външният ми термометър отмерва "фаталните" минус 13 градуса. Това само подсили самотата и хладината в душата ми. Кожата ми настръхна от мислите, които се борят за главата ми.

Дистанционното е в ръката ми. Натискам Play и усилвам звука. Ледът в сърцето ми като че ли се пропука от рева на Ерик Адамс от любимата ми хеви-метъл група Manowar. Песента е "Die for Metal". За какво всъщност си заслужава да умреш? Непрекъснато си задавам този въпрос, а би трябвало вече да знам отговора!

Устните ми са напукани. Сякаш се опитват да се съпротивляват на желанието ми да запаля цигара. А не съм пушил повече от 6 години. Пропуших сериозно в 9-ти клас. В училище всички пушеха. Модерно бе да се пуши. Това ме караше да се чувствам съпричастен и голям, но след време започнах да усещам негативите върху здравето си. Спрях. А и вече бях пораснал, поне на години.

Мислите ми за момент се разпръснаха, заради звука идващ от микровълновата печка. Време е за сутрешното кафе... с цигара. В шкафа ми има скрита кутия Marlboro, останала от последния купон у нас. Ръката ми леко потрепери борейки се. Чувството от първото всмукване е невероятно. Щом димът достигна до дробовете ми, краката ми се подкосиха, а всичко пред погледа ми се замъгли.

В емоционален план се чувствам стигнал до дъното. През последните няколко месеца в ежедневието ми преобладават сивите моменти и негативните мисли. За съжаление има такива етапи в живота. Трудно е да го осъзнаеш, а още по-трудно е да го признаеш на глас. Издишвам цигарения дим през носа. Усещането е убийствено. Краката ми съвсем омекнаха. Мислите станаха розови. Гасейки първата, паля втора цигара. Болката изчезна за секунда, но съм наясно, че така няма да реша проблемите си.

В стаята се разнесе "Warriors of the World United" от последния Live албум на Manowar "Gods of War". Време е за битка със самия мен, време за равносметка и промяна. Чувствайки се достигнал до тинята, всяка частица от мен е мобилизирана до краен предел, за да спечели войната.

Омръзна ми от виртуални контакти. Омръзна ми да съм добър с хора, които не го оценяват. Изморих се от хора, които нямат смелостта да кажат какво мислят. Нямам сили да търпя лъжливи човечета, забравили за най-важните ценности в живота. Осъзнавам, че много ми липсва реалния допир с истински хора. Връзката със стойностни, умни и градивни хора, с които има какво да си кажа, и от които има какво да науча. Хора с близки интереси и разбирания за живота. С общи идеали и мечти. Със страст към добротата и любовта.

Изминалата 2007-ма година беше повече от успешна в професионален план. Започнах доста проекти, а с тях се възродиха други позабравени, а и няколко нови идеи, за които ще се боря през 2008-а година. За това благодаря на всички приятели, които ми помагаха и бяха до мен в трудните моменти. Благодаря на всички, които търпят пиперливия ми, но и искрен език. Никога няма да спра да ви обичам!

Хареса ми, но не пропуших отново. Вече няма от какво да се страхувам.