This I Love

#35

Dream on.





The beach is located 3 km north of Sozopol, on the road to Bourgas. It is actually part of a camping site, called Golden Fish (Zlatna Ribka) and is mostly visited by surfers. Very nice place and plenty of space on the beach.

My real actuality

#34

От днес стартирам нов блог. Трепетът и мислите за първата любов никога няма да се изгубят. Усещането е като за нова тетрадка, в която пиша по различна материя в училище. Ще се постарая да пиша няколко пъти седмично, стига мислите ми да не са ужасно разхвърлени и недостойни за показване.

Всеки, който има желание да сподели собствената си реалност, чувствата си или е докоснат от заглавието или тематиката може да се включи.

Интимност похлупена в топяща се ледена кутия

#33

Листа. Купища отлитащи листа. Жълти, червени, кафяви и няколко спасили се - зелени. Хоризонтът сладко пророни горчиви сълзи по заспиващото слънце. Вятърът нежно изви струните си, създавайки мъчителна музика, преследвайки отдалечила се мечта. Пламъкът на живота тягостно осакатява красивите мисли, кръжащи около главата ми. Падащите капки студен дъжд изсмукват земята под краката ми и превръщат почвата в черна набръчкана пепел. Планината се преобрази в необходими сиви островърхи скали. Безцветна морска сирена създава убийствена музика чрез горяща в ръцете й гайда, внушително извисила се на ръба на самотен остров.

Дните до края на собственият ми свят са преброени. И лекарите го потвърдиха.


"Обичам те, татко" - усмихвайки се ми прошепна Ваня. Дъщеря ми.

Топлината, която излъчваше погледът й разтопи ледената кутия. Кутия, в която криех сърцето си. Светлината в очите на Ваня придаде нови сили на морския фар. Фарът на надеждата. Прегърна ме и превърна секундите щастие във вечност. Вечност за Ваня и любовта, която заслужава най-прекрасното дете. Съвършено същество. Тя осмисли дните ми. Изрисува живота на клоуна с цветни тонове и весели щури дъги.

Усещания. В разлики. И прилики.

#32
#27 - защото 27 е по-хубаво число днес

Черно. Бяло. Черно и бяло.
Магнит. Плюс и минус.
Магнит в дюкян обсипан с метални стружки.
Добро - лошо. Отблъскване.
Бяло и черно. Привличане.

Разлика. В прилики. Мрак и светлина.
Пълно е със сенки. И тишина в страни от тях. Изкривени огледала.

Нощ и ден. Дори секундите са драматични.
Комедия. И трагедия в едно. Силно драматични.

Той е изгрев, тя пък залез. Идва и си отива. Слънцето.
С разочарование и надежда. Радост и тъга.
Физиономии. И все различни. Дълбоки бръчки.
Изгрев - отлив. Прилив - залез. Сблъсък.
От настроения. А водата непрестанно обича с пяната на вълните си.

Слънчева нощ. Скована от лед и сняг. Топла луна.
Мъж и жена. Усмивки в тъмното.
Светлинка проблясва. Изгубена. А те може би никога няма да са заедно.
Никой не го разбира. Разбери.
Люби. Мрази.

Нещастие. И щастие.
Тъжна история. Всъщност тя забавлява.
Получи се лява, дори обратна реакция. Вял костюм с лъскава вратовръзка.
Без никаква стойност в материалния свят. По остарялата риза. Етикет с оценки.
И намаления. Отстъпка на безценното.

Полюси. Всичко се преодолява. За детската усмивка. Всичко. Дори цената.
Налей си още вино... Авторът не обещава повече.
Разлики в приликите. Игнорирай неразбраното. И разбери.

А той ще продължи да пише... защото вярва в тях.

Студена слънчева нощ. Гореща любов. И едно красиво усещане.
За Катерина и Константин.