Read the publication in English Подкрепете природният феномен Белоградчишките скали в световната инициатива "Новите Седем чудеса на природата".
Гласувайте сега!Белоградчишките скали са скални фигури, високи до 200 метра, разположени в Западния Предбалкан близо до град Белоградчик. Те образуват ивица с дължина 30 км и ширина до 3 км. Включени са в списъка на
Стоте национални туристически обекта.
Повечето от скалите са свързани с интересни легенди и носят интересни имена. Разгледайте снимки на Белоградчишките скали от последното ми пътешествие до това невероятно кътче на България.
Белоградчишките скали се състоят от три скални групи.
На изток е Фалковската група, в която се включват:
- Момина скала - формата й наподобява глава на момиче;
- Пчелен камък, която е убежище на диви пчели;
- Орлов камък;
- Боров камък.
Централната група се извисява над град
Белоградчик. В нея се включват:
- Мислен камък;
- Конникът;
- Мадоната;
- Дервишът;
- Метохът;
- Ученичката;
- Адам и Ева;
- Велкова глава;
- Кукувицата - наречена е така, защото при силен вятър скалата издава звуци, наподобяващи вика на кукувица.
Най-западно се намира Збеговската група. Тя включва:
- Близнаците;
- Магаза;
- Борич.
Края на перма, преди около 230 млн. години, в резултат на херцинския тектоничен цикъл, земите в района на Белоградчик са високо издигната суша. Релефът е силно разчленен. При тези условия вследствие на интензивното изветряне и всеобща тенденция към потъване на земната кора започва заравняване, като във вътрешноконтиненталните басейни се отлагат среднокъсови конгломерати. В такъв именно вътрешноконтинентален басейн се образуват и конгломератите край Белоградчик. Червеникавият цвят се дължи на железните окиси и хидроокиси.
През юрския период върху пясъчниците се наслояват по-светли и по-дребни сиви и кремавобели варовици. Те изграждат челата на сегашните Белоградчишки Венец и Ведерник. Като резултат на младоалпийския тектонски цикъл комплексът се нагъва и остава на суша, като районът на Белоградчик попада в центъра на една голяма антиклинала. При това нагъване варовиците като по-пластични претърпяват деформация, а среднокъсовите конгломерати в ядката на антиклиналата силно се напукват.
Впоследствие започва интензивна ерозия на най-високо издигнатите части. Под влияние на водата, ветровете и колебанията на температурата варовиците от тези части се разрушават и разкриват силно напуканите конгломерати. Така в продължение на милиони години се създават причудливите форми на Белоградчишките скали. В пясъчника и варовика са се образували и над 100 пещери.
Белоградчишките скали са обявени за природна забележителност през 1949 г.
