#12
Не ми се спи. Бутилка червено вино. Резерва. Плътен, наситен и искрящ цвят. Почти полунощ е. Цяла вечер се опитвам да подредя мислите си. Безуспешно. Струва ми се, че съм се загубил в самия себе си. Необятна празнота. Къде е доброто? И защо го търся? Сега ли?! Време за промяна. Мерло 2006-та година. Бих искал да го споделя с теб. Нещо все не ни стига, за да го направим. Нямаме свободно време. Работа, ангажименти, проблеми. Ти си на друга вълна. Усмивката ти е искрена като на дете. Но пак си тъжна. Усещам го. Отпивам глътка вино. Питаш се за коя мисля. За теб. А коя си ти? Теб ли търся? Виното е охладено, с прекрасен леко тръпчив вкус. За финал оставя приятен аромат. Липсва ми гласът ти. Спокойствието, което излъчваш.
Танц. В нощта. Мелодиите се сменят една след друга. Ритъмът не ни позволява да спрем. Само двамата сме. Възбуда. Небето е обсипано със звезди. Както никога до сега. Морето е утихнало. Поредица от падащи звезди. Пожелаваш си да се променя. Не искаш повече да съм добър с теб, а ти го заслужаваш. Искаш да съм лош, макар да копнееш за нежност и внимание. И за секунда не се опитвам да разбера. Съгласявам се. Да си добър е лошо. Силните на деня са лоши. И се харчат. Единственото наистина добро тази вечер са последните капчици вино. Звезден дъжд. Сипят се една след друга в яростна надпревара. Но не могат да променят усещането ми за живота. Утрото наближава. Не ми се спи.
Коя си ти? Разбра, нали.
Доброто е в теб. Всичко е в теб. И това, което е отвъд отново е в теб и там трябва да го търсиш. Дано да го намериш!
ReplyDeleteВ Резерв няма вино. И чай няма...,но това е друга история:)
Оправих си правописната грешка ;)
ReplyDeleteГрешката е в моята глава. Сетих се какво всъщност си написал, твърде късно:)
ReplyDeleteПетъчно няма какво друго да ми се върти из мислите и си интерпретирам всичко както ми скимне:)
Вечерни мисли в 11 сутринта!
Опитвам се да разбера дали се забелязва, че си добър. И какво от това, че се забелязва, щом не се оценява. Или не е така? Хората все по-рядко говорят за това. В момента ни вълнуват доста по-различни неща. Трудно можеш да срещнеш шарени хора, с цветни мечти. Радвам се, че ти си от тях!
ReplyDeleteЗабелязва се разбира се, но не можеш да очакваш да се оценява. В крайна сметка, всеки си има критерии и приоритети. Но се забелязва. Честно казано, ако си добър само, за да го оценяват околните, ще останеш много разочарован. Извинявай! Когато обаче правиш нещо защото на теб самия така ти харесва и защото си си такъв по...природа, всичко се променя драстично, и невниманието на някой не може да те нарани така силно. Очакванията са опасна материя!
ReplyDeleteАз лично не очаквам почти нищо от околните. Опитвам се в някаква степен да разбера как мислят хората в днешния предимно виртуален свят. Предполагам, че е грешка, но така съм устроен - да знам кое и как движи нещата. За мъжете е малко по-лесно да бъдат разбрани - 2-3 са основните неща, които интересуват 95% от нас. При жените е различно и това е една от причините да са ми толкова интересни :)
ReplyDeleteСветът не е предимно виртуален. Мрежата е още едно място където хората могат да се срещнат, но не мисля, че може да замести реалния. По никой начин. И това, че хората се разтоварват и намират нещо забавно във виртуалния, не означава, че са престанали да живеят и в реалния свят.
ReplyDeleteНикога не съм била мъж, но мисля, че мъжете са точно толкова многопластови колкото и жените!:)....ама трудно си го признават
Виртуалният контакт не може и не трябва да измести реалния допир. Да! Но начинът, по който ние усещаме живота и връзката между хората, бързо се променят. И това е част от днешната реалност. Независимо дали това ни харесва или не, винаги ще има сблъсък между поколенията. Също и между половете. Темата ми е страшно приятна, така че продължавай да пишеш :)
ReplyDeleteВ промяната нищо лошо не виждам. Колкото по-голям избор има човек, толкова по-добре. Едни се срещат в нета, други в някой клуб, трети в библиотеката или на пазара...кръгът се разширява.
ReplyDeleteЩо се отнася до сблъсъка, по-скоро мисля, че хората забравят какво е било...когато си бил на 15 да не си правил нещо по-различно от сегашните петнайсетгодишни?! Не мисля! (често:)
А сблъсъкът между половете никакъв сблъсък не е. Винаги е било трудно да разбираш другия, било той и от същия пол, а когата става дума и за по-лични отношения нешата се усложняват още повече. Хомосексуалните двойки да не мислиш, че имат различни проблеми от хетеросексуалните. Няма начин да е лесно когато става дума за среща на два свята, независимо от пола на хората. Т'ва с "мъжете са от Марс, жените от Венера" ми се струва напълно лишено от смисъл. Но малко се отплеснах!
Мисълта ми беше, че каквото и да правим, както и да живеем, забравяме какво е било и проявяваме известна нетолерантност към онези, които тепърва стъпват на пътя. За това според мене се получава тоя "сблъсък"!
Аз всъщност кога бях на петнайсет? Отдавна, но не чак толкова, че да не си спомням всичко :)
ReplyDeleteДетството ми беше изпъстрено с много добри приятели - и много разочарования, с куп щуротии - и душевни рани, безброй весели дни - и първи бели коси за родителите ми. Едва ли сме правили нещо по-различно от днешните тийнейджъри. Но ние не бяхме тийнейджъри. Първо бяхме чавдари, по-късно се превърнахме в пионери. Изведнъж всичко "червено" рухна и прескочихме в друг свят. Живях в един от големите градове, но не си спомням около мен да е имало хора с хомосексуални интереси. Хормоните ни не бяха по-слаби от тези на днешните хлапаци, въпреки че съученичките ни започнаха да носят "прашки" едва в девети клас. Не играехме в мрежа. Всяка година ходехме по екскурзии и почивки в планината. Правехме си забави, слушахме метъл и куфеехме. В пети клас участвах в организирането на първата стачка, за да върнат любимата ни учителка на работа. Обществено полезен труд. Пиехме качествен алкохол от семейната изба. Фън!
А сблъсък винаги ще има. Защото е интересно! :)