The Truth

#1

7:15, събота. Тъмно е. В стаята се носи тишина. Леглото ми отдавна е празно. Навън всичко е побеляло от натрупалия през нощта сняг. Много е студено. Външният ми термометър отмерва "фаталните" минус 13 градуса. Това само подсили самотата и хладината в душата ми. Кожата ми настръхна от мислите, които се борят за главата ми.

Дистанционното е в ръката ми. Натискам Play и усилвам звука. Ледът в сърцето ми като че ли се пропука от рева на Ерик Адамс от любимата ми хеви-метъл група Manowar. Песента е "Die for Metal". За какво всъщност си заслужава да умреш? Непрекъснато си задавам този въпрос, а би трябвало вече да знам отговора!

Устните ми са напукани. Сякаш се опитват да се съпротивляват на желанието ми да запаля цигара. А не съм пушил повече от 6 години. Пропуших сериозно в 9-ти клас. В училище всички пушеха. Модерно бе да се пуши. Това ме караше да се чувствам съпричастен и голям, но след време започнах да усещам негативите върху здравето си. Спрях. А и вече бях пораснал, поне на години.

Мислите ми за момент се разпръснаха, заради звука идващ от микровълновата печка. Време е за сутрешното кафе... с цигара. В шкафа ми има скрита кутия Marlboro, останала от последния купон у нас. Ръката ми леко потрепери борейки се. Чувството от първото всмукване е невероятно. Щом димът достигна до дробовете ми, краката ми се подкосиха, а всичко пред погледа ми се замъгли.

В емоционален план се чувствам стигнал до дъното. През последните няколко месеца в ежедневието ми преобладават сивите моменти и негативните мисли. За съжаление има такива етапи в живота. Трудно е да го осъзнаеш, а още по-трудно е да го признаеш на глас. Издишвам цигарения дим през носа. Усещането е убийствено. Краката ми съвсем омекнаха. Мислите станаха розови. Гасейки първата, паля втора цигара. Болката изчезна за секунда, но съм наясно, че така няма да реша проблемите си.

В стаята се разнесе "Warriors of the World United" от последния Live албум на Manowar "Gods of War". Време е за битка със самия мен, време за равносметка и промяна. Чувствайки се достигнал до тинята, всяка частица от мен е мобилизирана до краен предел, за да спечели войната.

Омръзна ми от виртуални контакти. Омръзна ми да съм добър с хора, които не го оценяват. Изморих се от хора, които нямат смелостта да кажат какво мислят. Нямам сили да търпя лъжливи човечета, забравили за най-важните ценности в живота. Осъзнавам, че много ми липсва реалния допир с истински хора. Връзката със стойностни, умни и градивни хора, с които има какво да си кажа, и от които има какво да науча. Хора с близки интереси и разбирания за живота. С общи идеали и мечти. Със страст към добротата и любовта.

Изминалата 2007-ма година беше повече от успешна в професионален план. Започнах доста проекти, а с тях се възродиха други позабравени, а и няколко нови идеи, за които ще се боря през 2008-а година. За това благодаря на всички приятели, които ми помагаха и бяха до мен в трудните моменти. Благодаря на всички, които търпят пиперливия ми, но и искрен език. Никога няма да спра да ви обичам!

Хареса ми, но не пропуших отново. Вече няма от какво да се страхувам.