In the middle of the night

#30

От една седмица не мога да спя. В главата ми бушуват тежки моменти и преобърнали кораба на живота ми събития. Надига се силна вълна, която пробужда в мен желание да сложа начало на разказ за една невероятна жена. За прекрасния и дълго жадуван танц. След срещата вчера на по чаша чай с коняк усещам необходимост да споделя част от усещанията за нея, без много ненужни думи. Благодаря ти, звездичке.


Капчици пот избиха по челото й. Драматичен за нея сън. Случваше се всяка нощ, в която имаше възможност да притвори очи. Потта обля измореното й лице и прекъсна кратката й почивка. Цялото й същество работеше в полза на Фондацията, а изкачването й в йерархията разби и малкото време, което отделяше за сън. Тя бе напълно отдадена на хората в желанието си да им помага. На всички и за всичко. Без почивен ден. Бръчките по лицето и прошарените коси засилваха въздействието на образът й върху обществото. Ангелина.

Според някои от най-добрите журналисти, които непрекъснато се боричкаха за вниманието й, тя бе родена от "другата страна на преградата". На страната на доброто, където останаха малцина. Наричаха я следващата Майка Тереза, не само заради позицията, която заемаше от скоро в едноименната организация.

С ежедневната си работа Ангелина показваше, че приказните и магическите моменти са част от нашата реалност. Дълбоко във всеки един човек. Без значение в какви уродливи същества сме се превърнали, забравяйки най-важното в живота. С различни трикове успяваше да отключи трепета и страстта във всеки, до който се докосне. Не спираше да доказва, че любовта не е отиващият си странник. Цялата й енергия бе насочена към хората и нищо не можеше да попречи от душата й да струи топлина - светъл лъч, с който разоръжава дори най-скованите и безчувствени сърца.

Тя е моят водач в пътуването към себе си. Ангел, който разкъса парцаливите ми дрехи и започна да ме учи как да се харесвам, защото физиката не е от значение. Тялото е изградено от материали, които се променят. Но физическата промяна не влияе на душевността. Нито може да засенчи блясъка, светещ от съкровището, което съм всъщност. Пълноцветна дъга, предвещаваща края на бурята и началото на един стойностен роман.