#27 - защото 27 е по-хубаво число днес
Черно. Бяло. Черно и бяло.
Магнит. Плюс и минус.
Магнит в дюкян обсипан с метални стружки.
Добро - лошо. Отблъскване.
Бяло и черно. Привличане.
Разлика. В прилики. Мрак и светлина.
Пълно е със сенки. И тишина в страни от тях. Изкривени огледала.
Нощ и ден. Дори секундите са драматични.
Комедия. И трагедия в едно. Силно драматични.
Той е изгрев, тя пък залез. Идва и си отива. Слънцето.
С разочарование и надежда. Радост и тъга.
Физиономии. И все различни. Дълбоки бръчки.
Изгрев - отлив. Прилив - залез. Сблъсък.
От настроения. А водата непрестанно обича с пяната на вълните си.
Слънчева нощ. Скована от лед и сняг. Топла луна.
Мъж и жена. Усмивки в тъмното.
Светлинка проблясва. Изгубена. А те може би никога няма да са заедно.
Никой не го разбира. Разбери.
Люби. Мрази.
Нещастие. И щастие.
Тъжна история. Всъщност тя забавлява.
Получи се лява, дори обратна реакция. Вял костюм с лъскава вратовръзка.
Без никаква стойност в материалния свят. По остарялата риза. Етикет с оценки.
И намаления. Отстъпка на безценното.
Полюси. Всичко се преодолява. За детската усмивка. Всичко. Дори цената.
Налей си още вино... Авторът не обещава повече.
Разлики в приликите. Игнорирай неразбраното. И разбери.
А той ще продължи да пише... защото вярва в тях.
Студена слънчева нощ. Гореща любов. И едно красиво усещане.
За Катерина и Константин.
Тук можем да поспорим кой е авторът. Може би е тя, изразена чрез неговите думи. Превъплатени в мен.
ReplyDeleteКонтрапунктите са често използван литературен похват.Ефектни са и се възприемат лесно. Защо обаче? Защото на тях се базира същността на всичко в света, те носят както противоречието, така и неделимостта на нещата, на самите нас. Затова някак по естествен път те стигат до нас по същия начин, както и са произлезли от нас. На всеки поне веднъж се случва да остане сам със себе си и да претегли плюсовете и минусите, доброто и злото, любовта и омразата...Не всеки ще го напише, но всеки ще го излъчи от себе си и понеже нищо в природата не се губи, тези размисли ще достигнат до някой друг, който на свой ред се е разделил с неговите собствени такива. В такъв кръговрат се затварят мислите, отношенията,усещанията, чувствата ни.И не се знае кой всъщност е автор и кой консуматор, всеки е и двете. Е,добре дошъл в клуба,P.S.!
ReplyDeleteГ-н Димитров, няма как да не обичам бирените вечери прекарани с вас. ПС е моят ник нейм, другото ми име. Благодаря ти, че го откриваш в историите ми.
ReplyDeleteТук някак ми се иска да спомена снимката с огледалния пуешки образ в снимката на г-н Чугреев. Дано ми позволи да я публикувам като част от противоречивото авторско произведение...
ReplyDelete