Айкидо

Следвайки мечтите, желанието за физическо и духовно израстване, търсейки път към светлината, изучавайки личността си и тайната на Вселената, започвам неуморно да се занимавам и усилено да практикувам бойното изкуство Айкидо при Сенсей Христо Михайлов (първият българин носител на 5-ти дан айкикай) в клуб Имеон.

Айкидо е японско бойно изкуство създадено през първата половина на 20-ти век от Морихей Уешиба (О Сенсей - "Великият Учител"). Айкидо се основава на традиционните японски школи по Айки Джуджуцу и Кен Джуцу. Целта на тренировката не е насилствено разрешаване на конфликти, а усъвършенстване на физическите и духовните качества на личността чрез постигане на хармония във всичките й измерения. В Айкидо няма състезания, а заниманията с него ни поставят пред тежката задача за всекидневно и непрекъснато самоусъвършенстване.

В своите разсъждения, превърнали се в крайъгълен камък на философията на Айкидо, Уешиба изхожал от това, че физическата сила с годините отслабва. Сегашният шампион утре може да се окаже победен и затова днешната му победа над противника не е абсолютна победа, а само временна, относителна, фалшива. За самата Природа такава победа на състезателното поле няма никаква ценност и следователно стремежът към спортна победа е суета на суетите и изтощаване на духа, лишено от полза за самия победител и за цялото човечество. Истинската победа предполага преди всичко постигане на господство над своя разум, воля, чувства, изработване на умение да се насочва ки в нужното русло. Всичко останало е вторично. За човек, преодолял своето метежно "аз", своята подложена на всички земни съблазни натура, победата на бойното поле ще дойде от само себе си. В единство с Вселената му е съдено да излиза от всяка схватка Победител. Самият Уешиба е обичал да интерпретира Вселената, Земята и човека в образите на квадрат, триъгълник и кръг - фигури, олицетворяващи идеята на Творението и самовъзпроизвеждането на ки. За свързващо и обединяващо начало при взаимодействието на трите фигури служи "космическата енергия" - ки.

Развивайки тези древни идеи, Уешиба изучавал също и учението за мощта на звуците (котодама), даващи стимул на Творението и имащи свои съответствия в пространствената картина на света. Тези звуци символизират ритъма на завихреното "дихание на Вселената". Във всеки аспект на битието е заложен индивидуален ритъм. На всеки аспект от битието са присъщи особени вибрации, обединяващи духовната и телесната същност. Изучавайки отношенията между аспектите на битието и метаморфозите на първоелементите, човек постига Пътя (до) на Вселената, в който невидимото се слива с видимото.

Веднъж, когато се разхождах в градината, изпитах странно усещане, като че ли под мен земята започна да трепери. Някаква златна мъгла започна да се издига от нея, обгръщайки ме, и направи тялото ми леко, леко. В същата секунда с душата и тялото си почувствах светлината, и ми се стори, че започнах да разбирам езика на чуруликащите наоколо птици. Внезапно като че ли почувствах намеренията на Божеството създало Космоса. И тогава ме озари една мисъл: Бойните изкуства са любовта на Божеството. От този момент за цял живот разбрах, че отсега целият свят е мой дом, че ми принадлежат Слънцето и звездите. Високото обществено положение, славата, почестите и богатството - всичко това загуби завинаги значение за мен. Истинското бойно изкуство не трябва да има нищо общо нито с грубата физическа сила, нужна само за да бъде повален противникът, нито с всяко смъртоносно оръжие, защото те водят света към разрушение. Истинското бойно изкуство е призвано, избягвайки жестоката битка, да регулира всеобщото ки, да запазва мира, позволявайки на всичко в природата да расте и се развива. По такъв начин упражняването на всеки вид бойно изкуство не трябва да бъде самоцелно, за унищожаване на противника, напротив, трябва да възпитава в нас чувство на любов и уважение към околните.